категории -> оръдия на труда -> спица
Дървена или желязна пръчка, която съединява главината на колело с наплатите.
Думата спица се среща и в други славянски езици. Учените предполагат, че произхожда от праславянски корен със значение ‘пръчка, дръжка’.
Коларите правят нови каруци с главини от осен и бряст, дъбови спици и чамови сандъци. А. Каралийчев.
Главина се казва средната част на колелото, в която влиза оста и за която са закрепени спиците. Плевенско
Главините са стръгват на струг и им са издълбават 12 дупки за спици. Котленско
Спицата е важна част от механизма на колелото. Тя е свързана с техническия напредък и изобретяването на различни машини, които се задвижват от колела със спици. Много от тях навлизат в българския бит от други страни, затова и названията на елементите им често са заети. Например пармак. Домашните названия се опират на външния вид и функциите на спиците.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата крак е старинна, разпространена е в много славянски езици и се извежда от корен със значение ‘вися’.
Разпространение
Видинско; Североизточна България на изток от Свищов; Павликени; Велико Търново; Елена.
Примери
Главина с дванайсет спици или крака. Видин
Произход
Тази дума е заемка от турски и означава най-общо летва. Пармаци може да са дъсчените или железни пречки на прозорец; парапет от тесни летви на чардак, стълбище, мост или дървените спици на колелото на каруца.
Разпространение
Павликенско; Тревненско; Котелско; Айтоско; Поморийско.
Примери
Зле сме с колите, трябва мерки да се вземат. Колелата скърцат. Това, знаете, зависи най-вече от главините, които задържат пармаците. В. Турийски
Зад него вехт чекрък, бъкел, рало, недялани пармаци и куп други захванати и недоизкарани селски потреби чакат своя ред. Ц. Церковски.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.