Тъкачен стан

                    категории -> оръдия на труда -> тъкачен стан

Съвременно значение

Стан или разбой е уред или машина за тъкане.

Произход на думата

Смята се, че съвременната дума стан, която се представя като три омонима: 1. ‘тяло на човек; снага’; 2.   ‘място извън селище, където временно се е разположила войска; лагер.’ и 3. ‘уред или машина за тъкане’ се извежда от един корен , запазен в множество съвременни думи, например в глаголите стана , застана  и др..

Примери

По цял ден тя седеше на стана в слънчевия пруст и тъчеше. Елин Пелин. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Е. Багряна

 Работя на няколко стана. Фразеологизъм в значение ‘правя няколко неща, заел съм се с няколко задачи едновременно’.

Знание

Станът е много важен уред в бита на българите. С него в миналото са се изработвали всички платове за дрехи, черги, китеници, тоест цялата необходима за един дом покъщнина. Затова момичетата от млади се учат да тъкат на стан. Те участват в подготовката на чеиза си – всичко, което ще занесат в новия си дом след женитбата. Тъкането на стан се смята за задължително умение и мярка за трудолюбието на момите. В много народни песни се разказва за моми, които тъкат непрекъснато и са много работливи. Нещо повече, тъкането на стан е и изкуство. В шарките на престилките, дрехите, чергите българките сякаш пренасят красивата природа и мечтите си за красота и щастие. Правят се изложби на изтъканите на стан дрехи. 

А в митологията тъкането се свързва с нишките, които плетат богините на съдбата. Като опитни тъкачки те удължават или скъсяват изтъканото и така определят колко ще живее човек. Колко важно е било умението да се тъче, показва и старогръцката легенда, според която богиня Атина превръща  простосмъртно момиче Арахна в паяк, защото се осмелява да оспори властта на боговете.

 

 Явно станът от древността се осмисля като много важен елемент от ежедневието на хора и богове.

smart

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Разбой е съставена от представка раз- и корен бой, които в съчетание описват разчепкването на вълната на стана. Коренът на названието е общославянски.

Разпространение

Западен дял на българското езиково землище до линията Враца – Пазарджик – Гоце Делчев – Сяр, както и югоизточна Тракия – Лозенградско; Одринско; Ботевградско; Софийско; Ихтиманско

Примери

Мене ми къща на глава, / .., / тънко ми платно на разбой, / заткано, а недоткано! Народна песен; Жената изпреде вълната, тури разбой и изтъка шаяк. Й. Радичков; В кръста бяха пристегнати с тесни поясчета, които майките изтъкаваха на дървените разбои. Кр. Григоров.  Лека-полека грапавото ѝ лице се разхубавявало в шумовете на разбоя. Д. Вълев


Наште разбойе са се наклонети озгор (наклонени отгоре). Курдисах (подредих) разбоя. Ихтиманско

Произход

Смок е всяко едно от двете дълги странични дървета на тъкачески стан, върху които той се държи.Смокове е вероятно метафорично название от смок ‘вид дълга неотровна змия’ – поради сходство във формата.

Разпространение

Източно Врачанско.

Произход

Производно от креват, което на свой ред е заемка от гръцки. Първоначално е означавало част от стана, а след това то е пренесено като название на целия стан.

Разпространение

Южно Каспичанско.

Произход

От турската дума düzen.

Разпространение

Беленско; Свищовско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.