категории -> оръдия на труда -> тъкачен стан
Стан или разбой е уред или машина за тъкане.
Смята се, че съвременната дума стан, която се представя като три омонима: 1. ‘тяло на човек; снага’; 2. ‘място извън селище, където временно се е разположила войска; лагер.’ и 3. ‘уред или машина за тъкане’ се извежда от един корен , запазен в множество съвременни думи, например в глаголите стана , застана и др..
По цял ден тя седеше на стана в слънчевия пруст и тъчеше. Елин Пелин. Цяла зима пях на стана, / пя със мене и кросното, / с песни дотъках платното. Е. Багряна
Работя на няколко стана. Фразеологизъм в значение ‘правя няколко неща, заел съм се с няколко задачи едновременно’.
Станът е много важен уред в бита на българите. С него в миналото са се изработвали всички платове за дрехи, черги, китеници, тоест цялата необходима за един дом покъщнина. Затова момичетата от млади се учат да тъкат на стан. Те участват в подготовката на чеиза си – всичко, което ще занесат в новия си дом след женитбата. Тъкането на стан се смята за задължително умение и мярка за трудолюбието на момите. В много народни песни се разказва за моми, които тъкат непрекъснато и са много работливи. Нещо повече, тъкането на стан е и изкуство. В шарките на престилките, дрехите, чергите българките сякаш пренасят красивата природа и мечтите си за красота и щастие. Правят се изложби на изтъканите на стан дрехи.
А в митологията тъкането се свързва с нишките, които плетат богините на съдбата. Като опитни тъкачки те удължават или скъсяват изтъканото и така определят колко ще живее човек. Колко важно е било умението да се тъче, показва и старогръцката легенда, според която богиня Атина превръща простосмъртно момиче Арахна в паяк, защото се осмелява да оспори властта на боговете.
Явно станът от древността се осмисля като много важен елемент от ежедневието на хора и богове.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Разбой е съставена от представка раз- и корен бой, които в съчетание описват разчепкването на вълната на стана. Коренът на названието е общославянски.
Разпространение
Западен дял на българското езиково землище до линията Враца – Пазарджик – Гоце Делчев – Сяр, както и югоизточна Тракия – Лозенградско; Одринско; Ботевградско; Софийско; Ихтиманско
Примери
Мене ми къща на глава, / .., / тънко ми платно на разбой, / заткано, а недоткано! Народна песен; Жената изпреде вълната, тури разбой и изтъка шаяк. Й. Радичков; В кръста бяха пристегнати с тесни поясчета, които майките изтъкаваха на дървените разбои. Кр. Григоров. Лека-полека грапавото ѝ лице се разхубавявало в шумовете на разбоя. Д. Вълев.
Наште разбойе са се наклонети озгор (наклонени отгоре). Курдисах (подредих) разбоя. Ихтиманско
Произход
Смок е всяко едно от двете дълги странични дървета на тъкачески стан, върху които той се държи.Смокове е вероятно метафорично название от смок ‘вид дълга неотровна змия’ – поради сходство във формата.
Разпространение
Източно Врачанско.
Произход
Производно от креват, което на свой ред е заемка от гръцки. Първоначално е означавало част от стана, а след това то е пренесено като название на целия стан.
Разпространение
Южно Каспичанско.
Произход
От турската дума düzen.
Разпространение
Беленско; Свищовско.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.