Старост

                    категории -> абстрактни понятия -> старост

Съвременно значение

Период от живота след зрялата възраст, през който постепенно отслабва дейността на организма.

Произход на думата

Думата е обща за всички славянски езици. Открива се в старобългарски: старость и има праславянски произход.

Други форми: стàрост, стàрос, стàруст

Примери

Старос ни налèгна. Рибарица, Етрополско

На младос човèк трèба да мѝсли за старос. Костурско

 Наука у младуст за радва у старустъ. Банат

 Че те пѝта старос кудè ти е бѝл младос. Пиротско

 Старост е болест от кой нèма лек. Пиротско

Знание

Отношението към старостта е двояко. В традиционната култура на първо място стои уважението към по-стария. Допреди сто години нашите предци са живеели в задруга – женените братя живеят в един дом и така формиралият се колектив се ръководи от най-стария мъж, бащата, който носи титлата старец. Той разполага с цялото движимо имущество на задругата, а за недвижимото се допитва до останалите членове, на първо място до бабата, но пак неговият глас има решаващо значение. На вечеря задругата не почва да се храни, докато старецът не каже молитвата и сам почне да яде. Неговото място е винаги начело на трапезата, до огнището. Младите са длъжни да го поздравяват и да му стават на крака. 

В поголямата общност от няколко рода съществува съвет на старейшините, който определя по какъв начин да живеят и работят хората от селото.

 

Част от българските пословици и поговорки свързват  старостта с придобита мъдрост и опит: 

От стар баща чедо съм, що са чудиш. 

От стара майка син е (чедо е).

От стара коза ере е.

 

Въпреки отслабените жизнени сили да се доживее до старини е благословия: 

Не смей са на лудо, да не полудееш, смей са на старо, да остарееш.

Почитай старите, доде младейш, да та почитат, като остарейш.

 

Народният възглед за света е реалистичен и отчита недостатъците на старостта. Според поговорките, когато човек е извървял дълъг жизнен път, силите му са отслабнали и трудно се учи: 

Отишли са старци с кола на зайци, ходили са два дни, дошли са гладни.

От старо дърво обръч не става.

Старо магаре не се уми раван да оди. 

Стар вол не се препрега.

 

Поговорките представят и идеята, че не всеки помъдрява с годините:

Остаре, побеле, а умът му не дойде.

 

Не питай старило, ами патило.

 

Както в народното творчество, така и в литературата старостта в повечето случаи е обект на уважение 

Всички уважават чорбаджи Марко от Под игото на И. Вазов и Султана от Железния светилник на Д. Талев. Неуважението към стария Герак бележи разпада на родовия свят в повестта Гераците от Ел. Пелин. Едни от най-покъртителните образи са тези на бездомните деца и старци от поезията на Христо Смирненски.

В литературата откриваме също така и отрицателно отношение към старците, когато са носители на консервативност и неадекватност като в Българи от старо време на Л. Каравелов.

 

Възрастният човек е ключова фигура в много обреди. Най-старият член на семейството и днес разчупва коледната питка. Всички баяния и врачувания се извършват от възрастни жени.

pexels-karolina-grabowska-8526635

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думите имат същото значение и произход като старост.

Разпространение

Мелнишко; Софийско.

Примери

Ке съпреш от по-арните нѝви за старина, ке ги дариш на малийо син, он ке те глèда. Хърсово, Мелнишко

Тава си чувам за старинѝ. Бракьовци, Софийско

Произход

Словосъчетанието има същото значение и произход като старост.

Разпространение

Софийско.

Примери

На стари години. Добрословци, Софийско

Божке, на стари години да осакатея. Байлово, Софийско

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.