Стая
Съвременно значение
Отделно преградено помещение в жилище или обществена сграда, в което се живее или работи.
В миналото стая се нарича светло помещение без огнище, което служи за спалня, за приемане на гости или за целодневно пребиване през зимата.
Произход на думата
Думата е от славянски произход. Учените я свързват с глагола стана, стоя, т.е. стаята е място, където стоим. Можем да я открием в повечето славянски езици, макар и с по-различно от българското значение
Примери
Тàя стàя нивга не заключваме. Ихтиманско; Нòвити къщи имът кухня, еднъ или пòвичи спàлни и еднъ гòснъ стàя. Ново село, Троянско
Облèкал ги убаво и на сèкиго дàл по стàя. Ракита, Брезнишко
Стая при огъня наричаме стаята с огнището. Градец, Котленско
Прясна стая – това е средната стая. От нея се влиза в другите. Медвен, Котелско
Знание
Домът, къщата, стаята са символ на родното място. Като цяло стаята може да известна степен до се припокрива с къщата. Това е място, където човек намира убежище и заслон. За това говори етимологията на думата стая. Подобна асоциация поражда и етимологията на унгарската заемка соба, която освен ‘стая’ е могла да има и значение ‘печка’ т.е. стаята е мястото, където човек може да намери топлина.
Съчетанията гòснъ стàя и стая при огъня отразяват мястото на човека в социума – това е мястото, където задругата се храни и където приема гости.
Интересна идея носи думата башкалък, в която се вижда аналогия на съвременното словосъчетание моята стая. Някогашният башкалък и сегашната моя стая носят нещо лично, принадлежащо на Аза. Това е мястото, където и твоите най-близки хора влизат, след като почукат.
Тази идея откриваме и в стихотворението Да се завърнеш в бащината къща на Д. Дебелянов (Смирено влязъл в стаята позната/ последна твоя пристан и заслона…)
От друга страна стаята може да е символ на отчуждение от света, например у Далчев ( Би казал, че във тази стая/ не е живял отдавна никой,/ че е заключена стояла / с години нейната врата. / Тук има миризма на вехто / и прах по всичките неща, / тук бавно времето превръща/ във прах безжизнен сякаш всичко.) Из Стая
В поезията стаята и леглото могат да бъдат и местата, където човек изживява последните си минути на този свят. Хр. Смирненски Зимни вечери:
А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис
стара ссухрена женица бди над дървений креват.)
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заемка от турски. Идва от başka ‘друг, различен’. Употребява се за времето, когато хората са живели в задруга – всичките братя в една къща, като за всеки женен брат има отделна стая.
Разпространение
Мандър, Мала Азия – в миналото селото е населено с българи, преселили се в България в началото на 20. в.
Произход
Думата е заета от турски език: oda ‘стая’.
Разпространение
Дупнишко; Ихтиманско;
Копривщица;
Неготинско; Радомирско; Пазарджишко; Прилепско; Радомирско; Родопи; Стружко; Софийско; Царибродско; Шуменско.
Примери
Си седèл во одàата сам. Прилепско
Напрàвиле шàрена одàа. Стружко
Врут одаèне ща мèтам. Чепеларе
Па улèзни у ода. Жабляно, Радомирско
Да ни водиш у лàдни меани, у лàдни одаи. Суходол, Софийско
Той влезна в нови одаи. Пазарджишко
У одàйата му турат едно плàтно. Дупнишко
Прибèру паралийуту е одайуту. Бурел
Въвèде йа в шàрена одайа. Санданско
Нафлàзат ф одайàта. Ихтиманско
Сàде еднà одаица има прàзна Банско
Одаичка Банско; Чирпанско
След занцата е мънинката къща или одайчето. Шуменско
Произход
Думата е заемка от унгарски szoba ‘стая’, с остаряло значение ‘печка’. В български език соба се среща и в двете значения, но по-разпространеното е ‘стая’.
Разпространение
Белограчишко; Габровско; Врачанско; Дряновско; Еленско; Етрополско; Копривщица; Котленско; Ловешко; Мездренско; Монтанско; Оряховско; Преславско; Разградско; Родопи; Сливенско; Трънско; Тутраканско.
Примери
Коптòрът имъши двè удилèния: сòбъ – дету съ спи и ашувнъ – дèту съ гòтви. Слатина, Ловешко
Фкъщи влизъхми в стàятъ, по-рàну викъхми сòбъ. Гостилица, Дряновско
Хàйде да идем в отвъднътъ сòбъ. Плевенско
Сòбътъ е стàя дèту спи челядтъ. Беброво, Еленско
Младите булки и младоженците се къпят на двора или в собата. Върбово, Белограчишко
Вътрешната стая с печка е сòбъ. Сòбъ кàзвъми и на пèчкътъ. Кочово, Преславско
В сòбата нèма огнище. Етрополско
Турили Донка у турска сòба/ и я със злато дарили. Три каденци, Врачанско
Сòбата заместа напълно днешната спалня. Русаля, Великотърновско
Произход
Думата е заета от турски: ocak ‘огнище, пещ, комин’.
Разпространение
Асеновградско; Дервент, Дедеагачко; Дупнишко; Кукушко; Пирдопско; Родопи; Софийско; Самоковско; Свищовско; Севлиевско; Странджанско.
Примери
Седъмо и ручамо у оджако. Видинско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.