Страх

                    категории -> абстрактни понятия -> страх

Съвременно значение

Чувство, породено от някаква действителна или привидна опасност.

Произход на думата

Думата присъства във всичките славянски езици. Свързана е с литовската дума, която означава ‘вцепенявам се; замръзвам’. Най-вероятно  названието е базирано на физиологичните прояви, които предизвиква страхът у човека. 

Други форми: страх, стра, страв, страф, страй

Примери

Се дòближил до нèго и сос стрà го пращал. Велес

Си од стра че изгина. Бистрица, Софийско

 Със стра пойдòмо кръз курию, че има айдуци. Трънско

 Нèма стра од нѝща. Видинско

По цèла нош бèра страове. Тръстеник, Плевенско

 Претеглили млòго стра. Брезнишко

 А не ме е стра од нищо. Рибарица, Етрополско

Веке му билò стра. Леринско

 Мèчка стра,  мене не стрà. Костурско

страв Битолско; Му го зе страо. Костурско

  страй Банат

 Страф ме е Пловдивско

 Я било страф да слезет от дървото. Дебърско

 Ут мълчалѝвия дъ тъй е страф. Змеево, Старозагорско

 Наду ме страх. Ихтиманско

 А Марко на коня говори

Да бегаме – голема срамота,

Да чекаме големи страове. Гинци, Софийско.

Знание

Страхът е естествено чувство у човека, което го защитава от опасности. Обикновено смелият човек е този, който е успял да надмогне своите страхове. Всички хора имат своите страхове, но този, който се опълчи срещу тях, има и смелост. – казва Ърнест Хемингуей. В човешкото ежедневие често страхът се обърква с тревогата ‘безпокойство, страх от предстояща опасност; грижа’ и фобията ‘страхово състояние — болестен страх от нещо, обикновено без основание’, които се свързват повече с болезнена емоционална интерпретация на действителността.

В древногръцката митология Ужас и Страх са спътници на бог Арес, който е бог на войната. В българската традиционна култура страхът присъства като болестно състояние, срещу което се извършват специални ритуали. Баячки, врачки и други подготвени жени леят куршум, гасят въглени, хвърлят брашно – това са обреди, с които се гони страхът от деца и възрастни. 

Колко важен е страхът според българите, личи и от пословиците:

Дето няма страха, няма ни срама. Когото не е страха, не е го и гряха

Жебите ги страх от щърка, а жените от старостта. Жените ги страх от корило (‘критика’).

Зад страхът е кярът.

Кол на рамо, два на пояс, бягай страх от пътя.

Мечка страх, мен не.

От безумен приятел да та е страх, а не от умен неприятел. От мъдрия да та е страх, а не от лудия.

От бързите гости да та е страх.

От козите ма по-страх, от пожара не ща да знам.

От страх и умния изгубя ума си.

От тихата вода да та е страх повече.

Празен пищов на двамина страх.

Страх лозе пази. Страх бранит грозе. Дебър. 

Страха има големи очи.

Страхлив дома седи. 

Страхлив търговец — ни печала, ни щета. Страхливия търговец от кяра си зарар. 

Страхът дупките поскъпява. 

Страхът много види.

Умрял кон от вълци не го е страх.

Бягай от тогова, когото не е страх от Бога и когото не е срам от хората.

В българската художествена литература  страхът също присъства като важна особеност на човешкото поведение.

Марко се навъси. 

— Мале — каза той, — стига си плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът на сърцето. 

— Ех, така зная аз — отговори баба Иваница, — и нази са с турци плашили… та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде благочестивото! 

Из „Под игото“ на Иван Вазов.

Бива ли, хаджи? Хората мрат…

– Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма, ви казвам аз. Ако мрат някои, мрат от страх. Така е – уплаши ли се човек, поиска ли да умре, ще умре. Не ми е изпила кукувица ума мене; ако имаше чума, залавях ли сватба!

Старците трепнаха. Надеждата, която всеки таеше в себе си, се пробуди и те й повярваха.

– Право казва хаджият – казаха си те. – Не ще да е чума, страх ще е…

Из „Чумавото“ на Йордан Йовков

Конници, конници – братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле! 

Из „Конници“ на Н. Фурнаджиев 

 

Този свят така ме плаши/ повтаряй ми, че ме обичаш… Из „Повтаряй ми, че ме обичаш!”, песен на Г. Христов.  

caleb-woods-VZILDYoqn_U-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е от корен, който е общ за всички славянски езици. Родствена е с литовска дума, която означава ‘страшен’, с древноирландска за ‘опасност’. Названието отразява фактът, че страхът е реакция на човека на някаква опасност.

Разпространение

Тетевенско; Макреш, Кулско.

Примери

Голема боязън Макреш, Кулско

Жената си нашлà крсника и добила боезън от мъжа си. Тетевенско

Произход

Думата е със същото значение и произход като страх.

Разпространение

Самоковско.

Примери

Голèма страоба претèглих. Самоков

Произход

Думата е производна от прилагателното плах ‘който не е смел; боязлив’. Според етимолозите този корен е индоевропейски.

Разпространение

Кюстендилско; Тетовско;  Велешко; Гоцеделчевско; Пловдивско; Дупнишко; Велинградско; Родопи.

Примери

Едни ми даваха вода да не ме хване упла. Кюстендилско

Та да му мине уплаот. Велешко

От що да е тàа уплàа. Обидим, Гоцеделчевско

 уплав Тетовско

уплах Пловдивско

 На това дете му бàеме од упла. Кюстендилско

 Да му байат од уплах. Бобошово, Дупнишко

 За уплах да му спуштам във врèла вода. Костандово, Велинградско

 Уплах съм уплашила. Широка лъка

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.