Студът е истинско физическо изпитание за хората и животните, това личи и от пословиците и фразеологизмите: 

На кобилица се прегънал от студ.

Глад и труд се не траят. 

От студ камеко пука. 

От студ кове клинци. 

От студ ръка не са вади надвор.

Бера студ — студено ми е, студувам дълго време. 

Дърво и камък се пука от студ  — много студено е. 

Кучешки студ — много студено време. 

Свива (хваща) студ — започва много студено време.

Още в началното училище децата се запознават с приказката Мравка и щурец, от която разбират, че за да оцелееш през студеното време, трябва да се подготвиш с храна. Тази идея присъства и в личното творчество:

Възлегнат в своя ъгъл от сталактити, Горския цар мълчаливо чакаше. Тая заран бе паднала първата слана и той веднага изпрати трите си дъщери да притъкмят земята за зимата, която вече идеше. Сега те трябваше да се върнат и да му съобщят всичко, каквото са видели и наредили.

Горският цар, К. Константинов

Студът и мразът присъстват в най-тъжното българско стихотворение: 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Обесването на Васил Левски, Христо Ботев.

Интересно е, че в представите на българите със студа и мраза се свързват отрицателни човешки емоции: в старобългарски  студ означава ‘срам’; мразя и омраза са производни от мраз ‘студ’. Следователно враждебността, жестокостта на хората се отъждествяват със студенината. Студен човек, студено сърце се употребяват за безсърдечни и лоши хора. Тази идея се потвърждава и когато  говорим за стопляне на отношенията между държави, когато те се подобряват, и обратното, за охладняване, когато се развалят.