категории -> природни явления -> суша
Продължително време без валежи; сухо време.
Думата е с праславянски произход, открива се във всички славянски езици и в старобългарски.
Колчава суша фанало. Ихтиманско
Вайа година беше суша. Костурско
Летото беше суша. Ракита, Брезнишко
Три месеца дъжд не капна, / стана страшна суша. Ив. Вазов
Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Елин Пелин
Сушата засяга производството на храни в човешкото общество, затова тя се възприема като голямо природно бедствие, което в миналото се е осмисляло като божие дело. Сушата се споменава сред най-ранните документирани климатични събития, присъстващи в Епопея за Гилгамеш, в Библията, в африкански и индиански легенди. Във всички религии съществуват ритуали за умилостивяване на боговете, които пращат сушата, и за измолване на дъжд. Тези ритуали съдържат, песни, танци, принасяне на жертви.
В българската традиционна култура има два обреда за прогонване на сушата. Първият се нарича Герман и се изпълнява на св. Герман – 12 май, също на летен Атанасовден, летен Никулден и изобщо през лятото, когато има продължително бездъждие. Според народната традиция на този ден група девойки и вдовици изработват от глина мъжка фигурка, наречена Герман (в някои райони на страната Гошо, Драганчо, Джерманчо, Скалоян, Кабаиван). Набляга се на огромния фалос, символизиращ плодородието, и на скръстените ръце, които показват, че Герман всъщност е покойник. Самият ритуал преминава като погребение. Жените полагат фигурката в дървено корито, което трябва да представлява ковчег, и започват да го оплакват – с цветя, свещи и вопли: „Умрял Герман от суша за киша, капни, Боже, капчица“. Ритуалът завършва с традиционната трапеза. Ако скоро след погребението завалят дъждове, жените изравят глинената фигурка и я хвърлят в реката.
По своя смисъл обредът Герман е символично жертвоприношение, което трябва да измоли от боговете милост и защита от суша. Свързан е пряко с друг обред – Пеперуда (наречен още Пеперуга, Войданка, Додола, Дудулайка). Той се води от младо момиче сираче, което е облечено в зеленина, танцува обреден танц за дъжд, а околните го поливат с вода. По правило при дълго засушаване се извършват и двата ритуала, а младите момичета, които участват в тях са едни и същи – в единия като „оплаквачки“, а в другия като „пеперударки“.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Банат; Карловско.
Произход
Думата има същия произход като суша – от прилагателното сух, което е от праславянски корен, общ за много европейски езици.
Разпространение
Тракийски говори.
Примери
Слана попари, засух беше — / в земята зърно се опече. П. К. Яворов
Настъпи ли засух, къпини / пълзят в камънаците пусти. Ем. Попдимитров
Полето беше още безлюдно. Хората не искаха в тая засуха да почват есенната оран. П. Славински
Към полунощ сънувах, че вървя край синора на нашето лозе, дето прекарвахме горещините и засухите. Ем. Станев
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.