Сушата засяга производството на храни в човешкото общество, затова тя се възприема като голямо природно бедствие, което в миналото се е осмисляло като божие дело. Сушата се споменава сред най-ранните документирани климатични събития, присъстващи в Епопея за Гилгамеш, в Библията, в  африкански и индиански легенди.   Във всички религии съществуват ритуали за умилостивяване на боговете, които пращат сушата, и за измолване на дъжд. Тези ритуали съдържат, песни, танци, принасяне на жертви.

В българската традиционна култура има два обреда за прогонване на сушата. Първият се нарича Герман и се изпълнява на св. Герман – 12 май, също на летен Атанасовден, летен Никулден и изобщо през лятото, когато има продължително бездъждие. Според народната традиция на този ден група девойки и вдовици изработват от глина мъжка фигурка, наречена Герман (в някои райони на страната Гошо, Драганчо, Джерманчо, Скалоян, Кабаиван). Набляга се на огромния фалос, символизиращ плодородието, и на скръстените ръце, които показват, че Герман всъщност е покойник. Самият ритуал преминава като погребение. Жените полагат фигурката в дървено корито, което трябва да представлява ковчег, и започват да го оплакват – с цветя, свещи и вопли: „Умрял Герман от суша за киша, капни, Боже, капчица“. Ритуалът завършва с традиционната трапеза. Ако скоро след погребението завалят дъждове, жените изравят глинената фигурка и я хвърлят в реката.

По своя смисъл обредът Герман е символично жертвоприношение, което трябва да измоли от боговете милост и защита от суша. Свързан е пряко с друг обред – Пеперуда (наречен още Пеперуга, Войданка, Додола, Дудулайка). Той се води от младо момиче сираче, което е облечено в зеленина, танцува обреден танц за дъжд, а околните го поливат с вода. По правило при дълго засушаване се извършват и двата ритуала, а младите момичета, които участват в тях са едни и същи – в единия като „оплаквачки“, а в другия като „пеперударки“.