Гръмотевицата и светкавицата са необясними и страховити природни явления, затова хората векове наред се опитват да осмислят произхода им. В езическите предания се разказва, че огнената мълния се появява в небето при битка между Змея и Халата, които бълват огън и пламък. В древногръцката митология Зевс е Гръмовержец и Мълниеметец, защото светкавицата и гръмотевицата символизират властта та главния бог.

В християнските вярвания свети Илия е господар на летните небесни стихии, повелител на гръмотевици и светкавици. Описват го как кара колесницата си по небето, а изпод копитата на магическия впряг искрят светкавици. А според най-разпространената версия в българския фолклор небесната светкавица и гръм се раждат от битката между свети Илия и Змея. 

В традиционната българска култура Илинден – 20 юли, се празнува за предпазване от светкавици и градушки, затова за празника се коли най-старият петел в чест на Свети Илия. 

Вярва се, че на Илинден не трябва да се работи както на полето, така и у дома, защото може да те удари мълния. Не трябва да се чисти, пере, тъче, шие и никой не бива да се подстригва. Единствено е позволено да се приготвя храна.

Много народни гадания са свързани с природното явление. В тях се проследява времето, в което се появява светкавицата, и по него се съди какво ще се случи в бъдеще. 

Старите българи изпълняват различни ритуали, за да отклонят светкавиците и гръмотевиците. Поставят камъчета под овощните дървета или се кичат със здравец и коприва. А стопанката види ли мълния, веднага покрива съдовете за вода с кърпа, за да не може Змеят да се скрие в тях. Младите девойки пък се прибират вкъщи, защото не искат страховитата Хала да ги залюби и отвлече. За предпазване от това природно явление се практикува и друг обред: жените измиват косите си с дъждовна вода на Тодоровден, докато траят конните надбягвания. Всички тези примери показват колко важна е светкавицата в българското народно съзнание.

В българския език съществуват няколко думи за назоваването на това природно явление. Всички са български. По–голяма част от тях са образувани от корена –мълн– , в който се крие връзка с боговете, способни да мятат мълнии. А в думите с корен –свет– и –блеск– се изтъква най–важната особеност на природното явление – силната до блясък светлина.