удоволствие
категории -> абстрактни понятия -> удоволствие
Съвременно значение
Чувство на вътрешно удовлетворение, на радост от постигането на нещо желано или от приятно преживяване.
Произход на думата
Думата е българска, открива се още в старобългарски: довьльство, доволенъ. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Първоначалното значение на доволен е ‘достатъчен съм’, но то се разширява до ‘задоволен съм’, защото това, което ни стига, което ни е достатъчно за нещо, ни прави доволни и ни кара да изпитваме удоволствие.
Други форми: удовòлствие, довòлство, задовòлство
Примери
Вие не обичате тоя спорт? А той доставя такова удоволствие. Вазов
Ние се втурваме да се къпем Какво удоволствие! Д. Немиров
Не знам за какво точно се радваше, но наистина от цялото му лице лъхаше радост, доволство. Г. Райчев
И доволство се разля по лицето му. Радостта на човек, който много се бе мъчил, много бе страдал и който най-после щеше да отдъхне успокоен. Зл. Чолакова
Душата му бе изпълнена с радост и задоволство, сякаш се връщаше от хубаво представление в театър. Ем. Станев
Знание
За всеки човек чувството на задоволена потребност, на радост от нещо постигнато е необходимо, за да има равновесие между него и света, между трудностите и успехите.
В българската култура удоволствието се осмисля като много важен елемент от ежедневния и празничния бит на хората. И в ежедневния труд, но особено в празничните ритуали се извършват поредица от действия, които трябва да създадат у хората увереност в доброто, удовлетворение от общуването с другите и с Бога, надежда за бъдещето.
Днес съществува разбиране за кефа като основен смисъл на живота. Това личи и във фразеологизмите
Гледай си кефа; Глей си кефа. Не се тревожи, не се безпокой.
Скършва ми се (счупва ми се) кефа; Бяга ми кефа. Става ми неприятно от нещо, разваля ми се настроението.
Скършвам кефа на някого. Развалям доброто настроение на някого.
Ходя по кефа на някого. Угаждам на някого, изпълнявам прищевките му.
В българския език има няколко домашни названия за удоволствието: доволство, наслада, блаженство, както и две заемки от турски: кеф, хатър. Кефът във всички балкански езици и култури се е превърнал в част от ценностите на хората и неговото постигане сякаш се преживява като висша цел.
Важно е обаче на какво се радваме – на цигара и вино (както в цитираните примери при кеф) или на природата, изкуството, труда, душевната хармония (както в другите примери).
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска, открива се още в старобългарски: блаженьство. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход. В християнските текстове думата блаженство се отнася до общуването с Бога, ангелите, светците и до живота на праведните в рая. В съвременния български език назовава преди всичко изключително голямо удоволствие, предизвикано от общуване с хората, природата и изкуството.
Разпространение
Народни християнски легенди от Централна и Източна България.
Примери
На небето тия имат вечну блаженству. Банатски говор
Очите на всекиго гледат нагоре и нанапред, към успех и сполука, към радост и блаженство. А. Цанов
Произход
Думата е заета от турски, но е арабска по произход. Освен в български е заета в сръбски, хърватски, албански, румънски и гръцки. Оказва се, че всички балкански езици разполагат с обща дума за ‘удоволствие’ и това е именно кеф.
Разпространение
Врачанско; Горнооряховско; Шуменско; Добруджа; Монтанско; Плевенско; Ловешко; Великотърновско; Пазарджишко; Старозагорско; Родопи; Софийско; Брезнишко; Самоковско; Кюстендилско; Ихтиманско; Благоевградско; Велеско; Прилепско.
Примери
Младите имаха навика, като привършат дневната си работа, да изпушат по една цигара с кеф. Д. Спространов
Вино да си пият, кефа да си прават. Народна песен
Со кеф работа работим. Костурско
Произход
Думата е българска, открива се още в старобългарски: наслаждени, сладость. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход. Въпреки че коренът -слад- е с първоначално значение ‘с приятен вкус’, още в старобългарски се употребява преносно като ‘удоволствие, радост от нещо’, защото сладките на вкус неща са носили радост.
Разпространение
Югозападна България.
Примери
Погледът с наслада плуваше из простора на тая чудесна панорама. Ив. Вазов
В душите проникваше насладата на честно завършения труд и тихият зов на далечните огнища. Й. Йовков
Той живееше между възрастни и рядко изпитваше сладостта на детските игри. М. Марчевски
Произход
Думата е заета от турски, но е арабска по произход.
Разпространение
Шуменско; Новипазарско; Бургаско; Карнобатско; Чирпанско; Ямболско; Родопи; Разложко; Петричко.
Примери
Кой за хатъра – седнале ми вино да си пият. Народна песен
Ракия хатър не гледа. Пословица
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.