Способността на човека да прави изводи, да разсъждава е едно от качествата, които народната култура цени най-високо. Именно един от най-обичаните ни фолклорни герои е Хитър Петър. Народът му се възхищава точно толкова, колкото и на Крали Марко. Съществуват още много приказки, които учат читателя, че умният съвет струва  жълтица: За дума жълтица. Мъдрият старец от едноименната българска приказка казва на момъка всичко на всичко три изречения: Мътна вода да не газиш! Видиш ли орли да кръжат, виж какво има! Преди да направиш нещо, брой до 20! Тези три съвета спасяват живота на сиромаха и му осигуряват охолен и щастлив живот. И тъй като приказките съдържат скрит смисъл, не е трудно да разберем, какво стои зад съветите на мъдреца. Най-вероятно зад Мътна вода да не газиш! стои предупреждениеда се избягват неясните ситуации; зад Видиш ли орли да кръжат, виж какво има! знанието, че на това място може да има нещо ценно, а  зад Преди да направиш нещо, брой до 20! мъдростта, прибързаните решения могат да струват много скъпо. 

На човешкия ум са посветени многобройни пословици и поговорки. Умът е израз на истинската човешка индивидуалност (Сяка глава свой ум носи.) Неразумните постъпки са следствие на грешна преценка, а не на божествена намеса: Кога Господ иска да земе на някого стоката, той му зема по-напред умът. Кога Господ иска да убие някого, той най-напред му земе умът.

Умът се възприема като нещо материално в много пословици:

Блъскам си ума. Има кукуши ум. Излизъ ми ут умъ. Ни гу слагъм нъ умъ. Търся си ума. 

Някои поговорки са противоречиви, но са такива, защото противоречива е човешката природа. Народът казва: У всекиго се намира по една пара ум, но допълва: Не можеш да му провъртиш главата и да му налееш ум. От друга страна, народният мислител не отрича, че човек може да си вземе поука: Дошъл му умът в главата.

Често пъти умът е подвластен на човешките страсти: Очите му на тила, а акълът – в потурите. 

 Загубата на разсъдък е едно от най-страшните заболявания, които могат да се случат на човека. Различните психични разстройства, тревожни и страхови състояния в Средновековието са се тълкували като обладаване от нечист дух, с който само надарени могат да се справят. Според християнската религия Исуус дава чудодейни сили на своите ученици и на някои мъченици и светци да изгонват бесовете от човека, тоест да го лекуват от психични болести. В народната медицина съществуват многобройни практики за лечение на обезумели, обладани от бяс хора. Лечителка от с. Козичино, Поморийско  използва основно заклинания за постигането на мир и спокойствие в душата на болния. В редки случаи използва хараза ‘стрит на прах жлъчен камък’. Практиката се основава най-вероятно на древното учение за човешките течности, които трябва да бъдат в равновесие.