Устни

                    категории -> части на тялото -> устни

Съвременно значение

Месеста подвижна външна част, която затваря устата. Тази основна част от главата на човека се свързва тясно с названията на други характерни части на лицето. Поради близостта на буза, уста и устна върху лицето в диалектите често едни и същи думи назовават и трите части.

Произход на думата

От старобългарската дума ѹстьна. Произлиза от думата ѹста ‘уста’, а тя – от общата за всички славянски езици дума *usta.

Примери

подъ носомь же ста дъвѣ оустьнѣ имѫщи плъть мѧкъкѫ Шестоднев на Йоан Екзарх

ꙁѹб хь прѣвьсходещ прѣко ѹстьнь. ѡеса (х) свѣтлѣхѹ се ꙗко ꙁвѣꙁд Видение Павлово

Той се вгледа в нея; съвсем млада, с малко неправилни черти на лицето и едва забележимо издадена напред горна устна. Ст. Дичев

Червените вишневи устни се разтегнаха и показаха ситни тънки, бели зъби, наредени един до друг като чист маргарит. Д. Немиров

Усницете ми се испуцале од студ. Сливнишко

Знание

Устните са важна част от човешкото лице. Затова в диалектите има толкова много названия за тях, като повечето са домашни. В българските представи устните са символ на женската красота. В народните песни и приказки хубостта на момите се описва и с устни като череши или устни като вишни. А в съвременните виждания устните се свързват с любовта и целувката.

От древността съществуват някои вярвания, които и до днес се срещат в българската традиционна култура. Според тях душата на човек във вид на насекомо може да напусне или да се върне в тялото точно през устата. Отворената уста по време на сън е опасна, защото през нея може да влети вещица или друга нечиста сила, която да напакости на човека. Следователно устата се е възприемала като обиталище на човешката душа и път за проникване на зли сили.

timothy-dykes-x7Xn9yMyf30-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Названието е с неясен произход. Възможна е връзка с бърни.

Разпространение

Банско; Дупнишко; Разложко

Примери

Таа кокона е с нацървени бръндзи. Разлог

Горната бръндза му не покрива забите. Банско

Разпространение

Благоевградско; Зиляховско; Благоевградско.

Разпространение

Благоевградско.

Произход

Според учените най-вероятно названието е наследник на стара балканска дума. Основно тя назовава друга част от лицето на човек, но се пренася и върху устните.

Разпространение

Тутраканско; Силистренско; Дебърско; Охридско; Костурско.

Произход

Думата е от праславянски произход.

Разпространение

Чирпанско; Харманлийско; Свиленградско; Малкотърновско; Хасковско; Смолянско; Ивайловградско; Гоцеделчевско; Драмско; Дедеагачко; Ксантийско.

Примери

На устата утпреш бърните, а фнетре изикьъ. Драмско

Минкината мама бърните си да прехапе. Н. Хайтов

Лицето на Данчо беше широко,.., с издадени скули, дебели бърни. Г. Белев

Произход

Названието произхожда от стар праславянски глагол със значение ‘жвакам, дъвча’.

Разпространение

Поморийско; Белослатинско; Никополско; Оряховско; Плевенско; Луковитско; Ломско; Видинско; Монтанско; Белослатинско; Врачанско; Ботевградско; Софийско; Пазардишко; Карловско; Варненско; Гоцеделчевско; Белоградчишко.

Примери

Да му затече горната и долната жука. Болград

Ги надула джуките. Видинско

Сигурно този нов богаташ се усмихва със сините си дебели джуки не само защото се чувствува щастлив и силен… Г. Караславов

 Каза Щурчо, млясна джука, мустака си накриво засука. Ас. Разцветников

Произход

Названието е вариант на жука, джука и е със същия произход.

Разпространение

Ботевградско; Свищовско; Троянско.

Старозагорско; Ямболско; Тополовградско; Елховско; Елинпелинско; Троянско; Търговищко; Разградско; Новопазарско; Каспичанско; Провадийско; Беленско; Свищовско.

Примери

Техният дядо бил с големи джуни. Пирдопско

Понаведе глава, посвие дяволски джуни. М. Георгиев

Произход

Названието е резултат от съчетаването на джука и устна.

Разпространение

Велинградско; Панагюрско; Елинпелинско; Самоковско.

Примери

Затваряй си джусните, многу бръшчолеви, да ги не затворам йа сос песницата. Самоковско

Произход

Названието е заемка от турско dudak в същото значение.

Разпространение

Санданско; Петричко; Валовищко; Сярско; Кукушко.

 

Произход

Родствено на муцуна, заета от гръцки с основно значение ‘предна част на главата на животно’.

Разпространение

Дебърско; Солунско; Санданско; Валовищко.

Примери

Дебели муцки. Сярско

 Нашал на пъто едно мързеливо .. момче под една круша .. и со отворена муцка чекало да му падне некоя круша направо во устата. Народна приказка

Произход

Названието се употребява и за устни в някои диалекти. Има праславянски произход.

Разпространение

Пернишко; Благоевграско; Софийско; Самоковско; Благоевградско; Санданско; Валовищко; Зиляховко.

Примери

Стреснатина станала на устềта, жината кат са стреснала. Поморийско

 Ми съ убринъ устатъ. Ми пусиня устатъ. Солунско

Устата и са начервени. Врачанско

Го баци на устата. Костурско

Произход

Диалектно название на мустаци, пренесено върху устни. Думата мустаци е заета от гръцки.

Разпространение

Зиляховско.

Произход

Произлиза от старобългарската дума рыло ‘кирка, копачка, мотика’. Рилка се използва и в значение ‘муцуна на животно’, което и свързано с глатола рия ‘ровя’. А от муцуна на животно думата се пренася върху устни на човек.

Разпространение

Битолско; Прилепско.

Примери

Има на горната рилка пъпчица. Н. Геров

Произход

Вероятно от прилагателното тенки ‘тънки’ , което е праславянско по произход.

Разпространение

Сярско.

Примери

Кви дибели тенки има. Сярско

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.