Устни
категории -> части на тялото -> устни
Съвременно значение
Месеста подвижна външна част, която затваря устата. Тази основна част от главата на човека се свързва тясно с названията на други характерни части на лицето. Поради близостта на буза, уста и устна върху лицето в диалектите често едни и същи думи назовават и трите части.
Произход на думата
От старобългарската дума ѹстьна. Произлиза от думата ѹста ‘уста’, а тя – от общата за всички славянски езици дума *usta.
Примери
подъ носомь же ста дъвѣ оустьнѣ имѫщи плъть мѧкъкѫ Шестоднев на Йоан Екзарх
ꙁѹб хь прѣвьсходещ прѣко ѹстьнь. ѡеса (х) свѣтлѣхѹ се ꙗко ꙁвѣꙁд Видение Павлово
Той се вгледа в нея; съвсем млада, с малко неправилни черти на лицето и едва забележимо издадена напред горна устна. Ст. Дичев
Червените вишневи устни се разтегнаха и показаха ситни тънки, бели зъби, наредени един до друг като чист маргарит. Д. Немиров
Усницете ми се испуцале од студ. Сливнишко
Знание
Устните са важна част от човешкото лице. Затова в диалектите има толкова много названия за тях, като повечето са домашни. В българските представи устните са символ на женската красота. В народните песни и приказки хубостта на момите се описва и с устни като череши или устни като вишни. А в съвременните виждания устните се свързват с любовта и целувката.
От древността съществуват някои вярвания, които и до днес се срещат в българската традиционна култура. Според тях душата на човек във вид на насекомо може да напусне или да се върне в тялото точно през устата. Отворената уста по време на сън е опасна, защото през нея може да влети вещица или друга нечиста сила, която да напакости на човека. Следователно устата се е възприемала като обиталище на човешката душа и път за проникване на зли сили.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Названието е с неясен произход. Възможна е връзка с бърни.
Разпространение
Банско; Дупнишко; Разложко
Примери
Таа кокона е с нацървени бръндзи. Разлог
Горната бръндза му не покрива забите. Банско
Разпространение
Благоевградско; Зиляховско; Благоевградско.
Разпространение
Благоевградско.
Произход
Според учените най-вероятно названието е наследник на стара балканска дума. Основно тя назовава друга част от лицето на човек, но се пренася и върху устните.
Разпространение
Тутраканско; Силистренско; Дебърско; Охридско; Костурско.
Произход
Думата е от праславянски произход.
Разпространение
Чирпанско; Харманлийско; Свиленградско; Малкотърновско; Хасковско; Смолянско; Ивайловградско; Гоцеделчевско; Драмско; Дедеагачко; Ксантийско.
Примери
На устата утпреш бърните, а фнетре изикьъ. Драмско
Минкината мама бърните си да прехапе. Н. Хайтов
Лицето на Данчо беше широко,.., с издадени скули, дебели бърни. Г. Белев
Произход
Названието произхожда от стар праславянски глагол със значение ‘жвакам, дъвча’.
Разпространение
Поморийско; Белослатинско; Никополско; Оряховско; Плевенско; Луковитско; Ломско; Видинско; Монтанско; Белослатинско; Врачанско; Ботевградско; Софийско; Пазардишко; Карловско; Варненско; Гоцеделчевско; Белоградчишко.
Примери
Да му затече горната и долната жука. Болград
Ги надула джуките. Видинско
Сигурно този нов богаташ се усмихва със сините си дебели джуки не само защото се чувствува щастлив и силен… Г. Караславов
Каза Щурчо, млясна джука, мустака си накриво засука. Ас. Разцветников
Произход
Названието е вариант на жука, джука и е със същия произход.
Разпространение
Ботевградско; Свищовско; Троянско.
Старозагорско; Ямболско; Тополовградско; Елховско; Елинпелинско; Троянско; Търговищко; Разградско; Новопазарско; Каспичанско; Провадийско; Беленско; Свищовско.
Примери
Техният дядо бил с големи джуни. Пирдопско
Понаведе глава, посвие дяволски джуни. М. Георгиев
Произход
Названието е резултат от съчетаването на джука и устна.
Разпространение
Велинградско; Панагюрско; Елинпелинско; Самоковско.
Примери
Затваряй си джусните, многу бръшчолеви, да ги не затворам йа сос песницата. Самоковско
Произход
Названието е заемка от турско dudak в същото значение.
Разпространение
Санданско; Петричко; Валовищко; Сярско; Кукушко.
Произход
Родствено на муцуна, заета от гръцки с основно значение ‘предна част на главата на животно’.
Разпространение
Дебърско; Солунско; Санданско; Валовищко.
Примери
Дебели муцки. Сярско
Нашал на пъто едно мързеливо .. момче под една круша .. и со отворена муцка чекало да му падне некоя круша направо во устата. Народна приказка
Произход
Названието се употребява и за устни в някои диалекти. Има праславянски произход.
Разпространение
Пернишко; Благоевграско; Софийско; Самоковско; Благоевградско; Санданско; Валовищко; Зиляховко.
Примери
Стреснатина станала на устềта, жината кат са стреснала. Поморийско
Ми съ убринъ устатъ. Ми пусиня устатъ. Солунско
Устата и са начервени. Врачанско
Го баци на устата. Костурско
Произход
Диалектно название на мустаци, пренесено върху устни. Думата мустаци е заета от гръцки.
Разпространение
Зиляховско.
Произход
Произлиза от старобългарската дума рыло ‘кирка, копачка, мотика’. Рилка се използва и в значение ‘муцуна на животно’, което и свързано с глатола рия ‘ровя’. А от муцуна на животно думата се пренася върху устни на човек.
Разпространение
Битолско; Прилепско.
Примери
Има на горната рилка пъпчица. Н. Геров
Произход
Вероятно от прилагателното тенки ‘тънки’ , което е праславянско по произход.
Разпространение
Сярско.
Примери
Кви дибели тенки има. Сярско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.