Вишна

                    категории -> растения-> вишна

Съвременно значение

Овощно дърво от семейство розоцветни, подобно на череша, което ражда не много едри, кръгли, сочни, тъмночервени плодове с възкисел вкус. По същия начин се наричат и плодовете на това дърво.

Произход на думата

Домашна дума от старобългарската вишьня. Думата е заета в турски език vişne.

Други форми: вùшна  (вùшня, фùшна, вùшина, вùшница, вùшнина, фùшница, вùшова, вишнàк, вишнàр, вùш)

Примери

Вишни, круши, сливи и други овощия надвисваха над плетищата и над зидовете обременените си с плодове клонове. Ив. Вазов

Вишната и зарзалата стояха с отпуснати зажълтяващи листа, тъжно умислени за идващата есен. П. Бобев

Цъфтят сливовите дървета, вишните и дивите круши. Ем. Станев

Повървя малко и стигна до млада, с кичести клони вишня, която растеше близо до дерето. Ст. Марков

Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов

Вишнята превила през дувари клони — / помниш ли над нази как цветенца рони? П. П. Славейков

Отде я зачу, бре Драгне, / Драгне ми върел хайдутин, / той при Иринка отиде / и на Иринка думаше: / „Я слез, Иринке, от вишна, / да не съсичам вишната“. Народна песен

Тоя ден Костадин се връщаше от лозята. През високото турско седло висеха нови дисаги, издути от две кошници с вишни. Ем. Станев

Докторът дига чашата, заглежда се в рубиненочервената вишна на дъното и казва на събеседника си. Св. Минков

Виж, какъв хубав тъмночервен цвят имат крилата му, като кожичката на узряла вишня. Елин Пелин

Иринкин братец думаше: / „Я пусни, мамо, Иринка, / двама на лозе да идем, / вишни, череши да берем.“ Народна песен

Знание

Вишната е широко разпространено в България овощно дърво, което много наподобява черешата, но плодовете му са кисели. Те се използват широко в българската кухня за направата на компоти, сладка, сокове и дори за получаване на алкохолни напитки.

 

В българската култура вишната се осмисля като важна част от родния дом, това личи от стиховете на Д. Дебелянов и Пенчо Славейков. Вишната присъства и в народните песни. С нейните плодове се сравняват устните на момите, тя е част от образното мислене на българите.

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е образувана с помощта на представката въз в западнобългарския си облик воз със значение ‘върху; при, до, към’ и съществителното крушка поради приликата между крушата и вишната.

Разпространение

Вълкосел, Гоцеделчевско.

Примери

Воскрушки родило много. Диалектен архив

Произход

Преносът на думата вероятно се дължи на силната прилика както между дърветата вишна и череша, така и между техните плодове.

Разпространение

Заножене, Берковищко; Коларово, Петричко; Цалапица, Пловдивско; Ботевградско.

Произход

Появата на това словосъчетание като название на вишната вероятно се дължи на силната прилика между дърветата вишна и череша.

Разпространение

Слатина, Ловешко; Зарово, Солунско; Пет могили, Новопазарско; Амбар кьой, Кукушко; Добричко.

Примери

Фидан пусадих, мале мо, благъ ябълкъ, вишнъ-чурешъ. Народна песен


Произход

Преносът на думата вероятно се дължи на силната прилика между плодовете на вишната и черешата, най-характерната разлика между които е киселият вкус на вишната. Именно върху тази отлика се акцентира чрез прилагателното в словосъчетанието.

Разпространение

Трудовец, Ботевградско.

Примери

Кисели череши ни ща. Диалектен архив

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.