Висулка
категории -> природни явления -> висулка
Съвременно значение
Замръзнали капки вода, които висят като ледени пръчици под стряха и др.
Произход на думата
Думата е българска, образувана е от корен –вис– и наставка –улка. Коренът ѝ се среща още в старобългарски, открива се във всички славянски езици и е индоевропейски по произход.
Назоваването става въз основа на основната характеристика на леденото образувание – то виси, спуска се отнякъде.
Примери
Висулки се проточват от керемидите навред. Старозагорско
Щом висулките по стрехите почнаха да се топят, а припеците замирисваха на мокър сняг, дните ставаха по-дълги. К. Константинов
В помещението беше студено, по илюминаторите се бяха проточили ледени висулки. Д. Добревски
Клончетата на дърветата тежаха от сняг, ледените висулки искряха. П. Вежинов
Знание
В българските традиционни вярвания стряхата, а оттам и висулките под стряхата са опасно гранично място – на границата между дома и двора, между своето и чуждото. Там често се крият и дебнат зли сили. Затова българите не пристъпват на тези места и изпълняват различни магически практики за предпазване от нечистите духове. Например: не оставят непокрита вода под стряхата, за да не се скрие в нея някоя вещица, завързват червени конци и нишки, чесън и тамян на прага на вратата, за да не преминат скритите под стряхата зли сили във вътрешното пространство на дома.
Ледените висулки обаче в мирогледа на съвременните българи не са страховити и опасни, а са символ на природната красота. Често в художествената литература зимните пейзажи се описват като „ледена дантела“, „ледени кристали“ точно заради качествата на висулките да блестят, да потрепват и да омагьосват с красотата си.
В българския език съществуват няколко думи за ледена висулка, повечето са български, а чучурка и сулинар са заемки. Назоваването най–често е свързано с външна прилика: издължена форма, при чучурка, шушулка, сулинар. Най–разпространеното название висулка се осъществява въз основа на способността на природното образувание да виси, да се спуска отгоре надолу. А в ледунка се изтъква, че във висулката водата се е превърнала в лед. Следователно всички названия се опират на формата и качествата на ледената висулка.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
- Думата е българска, образувана е от корен –лед– и наставка –унка. Коренът ѝ се среща още в старобългарски: ледъ, открива се във всички славянски езици и е индоевропейски по произход.
- Разпространение
- Пловдивско; Асеновградско; Старозагорско; Смолянско; Маданско.
- Примери
- Спуснали са се дебели ледунки. Смолянско
- Ледунките блестяха на утринното слънце като неравна кристална резба под стряхата. Ст. Даскалов
- Времето се стопли… Ледунките от покривите се топяха, откъсваха се и се разбиваха една подир друга на парчета. Ст. Даскалов
- …пролет. Не тая, дето събаря ледунките по стрехите и кара житата да беснеят. Н. Хайтов
Произход
Назоваването е въз основа на друга основна характеристика на природното явление – капките се превръщат в лед.
Разпространение
Габровско; Монтанско.
Произход
Думата е заемка, вероятно с персийски произход и означава ‘тръба, за изтичане на вода’. Назоваването става по външна прилика и по връзка с водата.
Разпространение
Пазарджишко;
Карнобатско, Великотърновско; Търговищко.
Примери
Виси ледена чучурка. Великотърновско
Произход
Думата е българска, открива се с различен звуков състав в старобългарски: чешюя ‘обвивка’. По–късно от диалектната дума чешулка се развива шушулка, като първата сричка се уподобява на втората.
Назоваването става по външна прилика на висулката с продълговатата обвивка на някои растения.
Разпространение
Разградско; Великотърновско; Габровско; Старозагорско; Павликенско.
Примери
А под стряхата ледени шушулки. Разградско
Произход
Тези думи в българския език назовават тръбичка за вода или сопол. Въз основа на прилика по форма, а и по функция те започват да означават и ‘ледена висулка’. Коренът на тези думи -циф- е сроден на старобългарския в цэвьница ‘свирка, тръба’.
Разпространение
Видинско; Монтанско; Врачанско; Белоградчишко; Пирдопско; Ловешко; Годечко.
Примери
Гледам от прозореца цифулките. Ловешко
Произход
Думата е заемка от гръцка дума със значение ‘тръба’.
Разпространение
Пловдивско; Пазарджишко; Кюстендилско; Годечко; Добричко;
Великотърновско; Софийско;
Ихтиманско; Самоковско; Пернишко; Дупнишко; Благоевградско; Велинградско; Кукушко
Примери
Я да счупиш тези сулундари, да не счупят те някоя глава. Пловдивско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.