категории -> оръдия на труда -> воище
Воище се нарича дългата дървена или метална греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене. Обикновено се изработва от дълго ясеново или брястово дърво. Често същото название се употребява и за назоваване на теглича на кола.
Воище произлиза от първично оище с праславянски произход. С тази дума в едни диалекти се назовава дълго дърво, с което добитъкът тегли рало или плуг, а в други – съответната част, с която се тегли кола.
Танчо в това време стягаше ралото, като пригласяше ново воище. Кр. Григоров.
Видимо изморен, непознатият приседна на воището и все тъй оглеждайки се наоколо, заразпитва. Ст. Марков.
Названията на тази част от ралото в диалектите са преди всичко домашни и са свързани с формата и функциите на воището. В диалектното словообразуване личат огромните възможности на езика да създава нови думи, като добавя различни наставки и представки. По този начин диалектното многообразие е доказателство за богатството на българския език. Много интересни са примерите с народна етимология – при тях в народния език се свързват две названия, които от научна гледна точка са съвсем различни, и по този начин се получава нова дума. Откриват се две заемки от турски и една от гръцки, които отразяват традиционните връзки на българите с тези съседни народи.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Тръстеник, Плевенско.
Разпространение
Тръстеник; Плевенско; Плевенско; Ловешко; Странджа; Трънско; Брезнишко; Трънско; Радомирско; Дупнишко; Разложко; Гоцеделчевско.
Примери
Неска найдох (намерих) едно дърво за оиште. Странджа
Разпространение
Кюстендилско; Разложко; Велинградско; Девинско; Старозагорско; Ямболско; Тополовградско; Свиленградско; Ивайловградско; Елховско; Айтоско; Грудовско; Малкотърновско.
Разпространение
Троянско.
Разпространение
Свищовско; Павликенско; Севлиевско; Габровско; Дряновско; Горнооряховско; Великотърновско; Еленско; Айтоско.
Разпространение
Казанлъшко; Димитровградско; Хасковско; Асеновградско.
Разпространение
Липница, Горнооряховско.
Произход
Заемка от турски.
Разпространение
Добричко; Пирдопско; Родопите.
Примери
Брестоф аръш е най-здраф. Родопите
Произход
Думата обуище е образувана от оище, като по народна етимология се свързва с обуя.
Разпространение
Източно Елинпелинско.
Произход
Думата водище е образувана от воище, като по народна етимология се свързва с водя.
Разпространение
Санданско.
Произход
Думата возило произлиза от глагола возя с праславянски произход.
Произход
Произлиза от гръцка дума, която означава ‘свод’.
Разпространение
Асеновградско; Карловско; Асеновградско; Чирпанско; Първомайско.
Произход
Заемка от турската дума ok, която означава ‘тесен и дълъг детайл в механизми и устройства’. Може да означава както част на ралото, така и част на конската кола – предното дърво, което управлява каруцата.
Разпространение
Провадийско; Добруджа; Одринско; Лозенградско; Гюмюрджинско; Дедеагачко; Крумовградско; Асеновградско; Великотърновско; Поповско; Разградско; Преславско; Провадийско.
Примери
Сложих на ралото нов ок. Провадийско
Дървото, дето тегли ралото, викаме ок. Търновско
Ок – умотя е закачен на то. Той (ока) е прекрепен на ралицата; Ока служи да се залови ралицатъ да се закове. Шуменско
Разпространение
Търговищко; Поморийко.
Примери
Прêчката дêлагта йе ока. Еркеч (Козичано), Поморийско
Конити счупивъ окъ. Търговищко
Произход
Думата стрела е наследник на старобългарската дума стрѣла, която се среща във всички славянски езици. Названието е въз основа на външна прилика по форма.
Разпространение
Гоцеделчевско.
Произход
В някои селища означава двете дървета на каруца, между които влиза конят да го запрегнат
Разпространение
Ихтиманско; Пазарджишко.
Разпространение
Монтанско; Козлодуйско.
Произход
Думата означава ‘дебело дърво за строеж’ и е от праславянски произход. Среща се още в старобългарски. В диалектите назовава тази част на ралото.
Разпространение
Видинско; Белоградчишко; Ломско.
Разпространение
Преспанско; Корчанско.
Произход
Названието произхожда от праславянски.
Думата се употребява в редица селища и като название на съответната част на колата.
Разпространение
Видинско; Монтанско.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.