Воище

                    категории -> оръдия на труда -> воище

Съвременно значение

Воище се нарича дългата дървена или метална греда на рало или плуг, към която са прикрепени другите му части и която служи за теглене. Обикновено се изработва от дълго ясеново или брястово дърво. Често същото название се употребява и за назоваване на теглича на кола.

Произход на думата

Воище произлиза от първично оище с праславянски произход. С тази дума в едни диалекти се назовава дълго дърво, с което добитъкът тегли рало или плуг, а в други – съответната част, с която се тегли кола.

Примери

Танчо в това време стягаше ралото, като пригласяше ново воище. Кр. Григоров. 

Видимо изморен, непознатият приседна на воището и все тъй оглеждайки се наоколо, заразпитва. Ст. Марков.

Знание

Названията на тази част от ралото в диалектите са преди всичко домашни и са свързани с формата и функциите на воището. В диалектното словообразуване личат огромните възможности на езика да създава нови думи, като добавя различни наставки и представки. По този начин диалектното многообразие е доказателство за богатството на българския език. Много интересни са примерите с народна етимология – при тях в народния език се свързват две названия, които от научна гледна точка са съвсем различни, и по този начин се получава нова дума. Откриват се две заемки от турски и една от гръцки, които отразяват традиционните връзки на българите с тези съседни народи.

ingo-doerrie-Lz1tKTnZumc-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Разпространение

Тръстеник, Плевенско.

Разпространение

Тръстеник; Плевенско; Плевенско; Ловешко; Странджа; Трънско; Брезнишко; Трънско; Радомирско; Дупнишко; Разложко; Гоцеделчевско.

Примери

Неска найдох (намерих) едно дърво за оиште. Странджа

Разпространение

Кюстендилско; Разложко; Велинградско; Девинско; Старозагорско; Ямболско; Тополовградско; Свиленградско; Ивайловградско; Елховско; Айтоско; Грудовско; Малкотърновско.

Разпространение

Троянско.

Разпространение

Свищовско; Павликенско; Севлиевско; Габровско; Дряновско; Горнооряховско; Великотърновско; Еленско; Айтоско.

Разпространение

Казанлъшко; Димитровградско; Хасковско; Асеновградско.

Разпространение

Липница, Горнооряховско.

Произход

Заемка от турски.

Разпространение

Добричко; Пирдопско; Родопите.

Примери

Брестоф аръш е най-здраф. Родопите

Произход

Думата обуище е образувана от оище, като по народна етимология се свързва с обуя.

Разпространение

Източно Елинпелинско.

Произход

Думата водище е образувана от воище, като по народна етимология се свързва с водя.

Разпространение

Санданско.

Произход

Думата возило произлиза от глагола возя с праславянски произход.

Произход

Произлиза от гръцка дума, която означава ‘свод’.

Разпространение

Асеновградско; Карловско; Асеновградско; Чирпанско; Първомайско.

Произход

Заемка от турската дума ok, която означава ‘тесен и дълъг детайл в механизми и устройства’. Може да означава както част на ралото, така и част на конската кола – предното дърво, което управлява каруцата.

Разпространение

Провадийско; Добруджа; Одринско; Лозенградско; Гюмюрджинско; Дедеагачко; Крумовградско; Асеновградско; Великотърновско; Поповско; Разградско; Преславско; Провадийско.

Примери

Сложих на ралото нов ок. Провадийско

Дървото, дето тегли ралото, викаме ок. Търновско

Ок – умотя е закачен на то. Той (ока) е прекрепен на ралицата; Ока служи да се залови ралицатъ да се закове. Шуменско

Разпространение

Търговищко; Поморийко.

Примери

Прêчката дêлагта йе ока. Еркеч (Козичано), Поморийско

Конити счупивъ окъ. Търговищко

Произход

Думата стрела е наследник на старобългарската дума стрѣла, която се среща във всички славянски езици. Названието е въз основа на външна прилика по форма.

Разпространение

Гоцеделчевско.

Произход

В някои селища означава двете дървета на каруца, между които влиза конят да го запрегнат

Разпространение

Ихтиманско; Пазарджишко.

Разпространение

Монтанско; Козлодуйско.

Произход

Думата означава ‘дебело дърво за строеж’ и е от праславянски произход. Среща се още в старобългарски. В диалектите назовава тази част на ралото.

Разпространение

Видинско; Белоградчишко; Ломско.

Разпространение

Преспанско; Корчанско.

Произход

Названието произхожда от праславянски.

Думата се употребява в редица селища и като название на съответната част на колата.

Разпространение

Видинско; Монтанско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.