Вятърът и бурята се свързват с глагола духам, който отразява движението на въздуха. В културата на индоевропейските народи те често пъти са обожествявани. Така те имат силно отражение върху митологията. В индоиранската традиция богът Вятър и богът Гръм се считат за прародители на всички поколения митологически герои. В гръцката митология особено място заема Еол. Той е приятел на безсмъртните богове и е надарен с възможността да укротява и призовава ветровете.  У древните гърци вятърът се свързва с божествено дихание. В славянската митология вихрушките са представени като вид самодиви, които пакостят на хората. Самата вихрушка представлява вихър, който се движи в кръг и по този начин може да вдигне различни предмети, а в редки случаи и хора. За нашите ширини доскоро торнадото или гладният вятър, както го наричат индианците от равнините, не беше познато. Най-често вихрушките вдигат малка купа сено или някой сноп от нивата. Интересно е, че съществува забрана да се прибира и въобще да се докосва предмет, вдигнат от вихрушка. Тази купа сено или сноп жито се мисли за жертва на вихрушката.

В зависимост от своето направление ветровете могат да имат свои собствени имена. В гръцката митология Борей е име на студения северен вятър, Зефир на принасящия дъжд западен вятър, Нот е южният, Екрос е източният. 

В славянската митология северният вятър е назоваван Горняк, ‘духащ от планина’, тъй като старото значение на гора е ‘планина’. В някои места на България Горнякът се нарича Черният вятър, другаде Черният вятър е духащият от изток. В Западна България северният вятър може да носи име Вечерин, заради времето, когато излиза (Бракьовци, Годечко).

Южният вятър носи името Юг, Южняк, Юго. В Югозападна България може да бъде известен като Меглен.

Интересна легенда се е разказвала в Западна България: Земята и Снегът се венчали. Ама Земята се си работа имала и немало кога да иде при мъжа си. Тогаа Снега казал, дека дните са му преброени. Той че ѝ  йе мъж, додек дуа севернио ветар. Дуйне ли Юго, не се знае у кое море че му е глава, а у кое нога. И Земята фанала да гледа мъжа си.

Думата вятър е част от много фразеологизми:

Вятър да духне, ще го отвее. Много е слаб.

Вятър и мъгла. Нещо несериозно, маловажно.   

Вятър ме вее. Несериозен съм, на мене не може да се разчита.

Вятърът ще се обърне. Вятърът на промяната. Положението ще се промени.

От дъжд на ветар. Рядко.

Гоня вятъра. Върша безсмислени неща.

Вятър го вее на бял кон. Много е несериозен.

Вятър работа. Несериозна работа.

Отива на вятъра. Пропада, изчезва.