Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза.
Думата врата е сродна с глагола въртя с праславянски произход. В основата на названието е залегнал начинът, по който се отваря вратата – чрез въртене. В много диалекти врата е само в множествено число, защото обикновено вратата е двукрила.
Като бил на вратата, обърнал се и рекъл. Софлу; Тамън имане загребли, Янева врàта притръгна. Софийско; На днъто имало врата. Брезнишко; Погледнала воз вратата. Ихтиманско; Вратата са уторылы. Банат; Имаме една врата да управи. Етрополско.
Он га го пòгнули, избегал през малите врата. Годечко.
Вратата, портите са много важно място в културата на българина. Думите врата и порта назовават метафорично дома и храма. Например:
Но селянката се претръшка да върви. Отец Евтимий пръждосваше. Да отвори пак портата? Това беше опасно. Може да нахълтат лоши човеци… Кой знае какво може да се случи… После му дойде на ума, че тая жена, която вече ги е видяла и се е срещала с тях, може да донесе някаква беда на манастира, ако турците подушат. Не, по-добре да се очисти оттука, да я няма тука… Из „Една българка“ от Иван Вазов.
Вратата се удари силно.
— Воденчарю, отвори! — извикаха по турски. Той пристъпи към вратата, натисна хубаво ключалката и се обърна пребледнял.
Вратата се блъснаха пак и нов вик се чу, последван
от кучешко джавкане.
— Авджии — продума си воденичарят, който позна, че лае хрътка.
— Какво ще правят тия проклетници! Тук е Емексиз Пехливан.
Емексиз Пехливан, най-лютият пладнешки и нощен злодеец, беше разпространил ужас по околността. Преди две недели беше изсякъл цялата челяд на Ганча Даалият, в село Иваново. За него също казваха, и не нахалост, че отрязал главата на детето, което вчера докараха на кола в града.
Вратата трещеше от ударите. Из „Под игото“ от Иван Вазов
Радка на порти седеше,
отдолу иде Мустафа… Из „Шибил“ от Йордан Йовков
Порти да целуна, ще изскочи пламък,
либе, отвори ми или си от камък. Из „Калиопа“ от П. К. Яворов
Вратата е важен елемент от десетки поговорки:
През прозореца влязва, през вратата излязва.
Пък път широк и вратата отворени. Сладката дума отваря златната врата.
Сладки думи железни врата отварят.
Сякаш че у баща му няма врата.
Сяко куче пред вратата (на дворът) си лае.
Сякой си мете пред вратата.
Така сгърчен на твойта врата да не дохожда.
Честому госту, зад врата е место.
Ще доде слънцето и пред наш’те врата. До̀-ще слънцето и пред нашата врата.
Аз да ти кажа плевнико, ти му търси вратата.
Ако го разпъдиш от вратата, то се навира през прозорците.
Ако та изпъдят от едни врата, ти похлопай на други.
Гледа като теле у шарена врата.
Господ едни врата затваря, а па десет отваря.
Дяволът, ако затвори едни врата, Господ десет отваря.
Две кучета на една врата не могат да са нахранят.
Дето кон ял зоб, на тез врата хъхри.
Едно куче кога варди на две врата, гладно остава.
Заключѝ вратата да спиш по-рахат.
Земи на заем и върни, да ти са отворени вратата за други път.
Златен ключ железни врата отваря.
Кога лъжеш, зад вратата ли гледаш?
Който е побратим с камиларя, вратата му трябва да са високи.
На мъжа уреда до къщните врата, а в къщата е на жената.
На невикан гост мястото му е зад вратата.
Намерила булката черясло зад вратата. Нашла̀ млада невеста секира зад вратата.
Настърви ли са куче на касапница, врата не варди.
Не тропай на чужди врата, да не потропат и на твоите.
От вратата за краката.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Русенско; Софийско; Горнооряховско.
Примери
Пред нашата вратня. Писанец, Русенско; Е уная вратня,
Произход
Разпространение
Царибордско; Етрополско; Софийско; Тетевенско; Ловешко; Мерданя, Великотърновско; Еленско; Кулско; Плевенско
Примери
Тука е отворен вратника. Рибарица, Етрополско; Па са на вратник живи фанале, па съ мрътви тие разделиле. Ловешко; Черни татари на вратник тропат. Тетевенско.
Разпространение
Видинско; Айтоско; Плевенско.
Примери
Оттам, ут вратнякъ, влизат кулата. Айтоско
Произход
Врата на двор, често с две крила.
Думата порта е от латински произход. Влязла е в български през гръцки.
Разпространение
Банско; Софийско; Смолянско; Разложко; Самоковско; Гоцеделчевско; Търговищко; Родопи; Солунско;
Примери
Седнал край портата и почел да приказва. Харманлийско; Два сахата стана на портите чукам. Гоцеделчевско; На Ружини тежки порти дваж почука, триж повика. Благоевградско; Сведи ме долу край порти. Разложко.
Разпространение
Североизточна България
Примери
Иди отори прòтката. Горнооряховско.
Произход
Думата е общославянска, от праславянски произход, сродна на двор.
Примери
Двете двери от ковано желязо преграждаха каменния друм и някак страхотно се чернееха под тъмния свод на кулата. Ст. Загорчинов. И седяха седемте прокажени по каменните двери на града. Н. Райнов.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.