Кътни зъби
категории -> части на тялото -> кътни зъби
Съвременно значение
Кътникът е страничен по-голям, широк и тъп зъб, който служи за дъвкане. Прилагателното кътен се среща само в съчетание със съществителното зъб.
Всеки от последните, крайните кътници у човека, които поникват по-късно и не се менят, се нарича мъдрец. Наричат се така, защото изникват, когато човек е в своята зряла възраст. В диалектите се използва и съчетанието мъдър зъб за тези четири зъба. И някога, и днес мъдър наричаме този, който има много познания, опит и ум, който е познал най-важните истини в живота.
Произход на думата
Кътник и прилагателното кътен произлизат от корена на старобългарското кѫтьнъ, същият като в съвременните кът и скътам. Семантиката на корена е свързана с нещо заградено, нещо, което се намира в ъгъл.
Примери
Децата имат два вида зъби — млечни и постоянни. Млечните зъби са на брой 20 — на всяка челюст по 4 резеца, по 2 кучешки и 4 кътника. Ив. Вапцаров
Тя [бамбуковата мечка] е най-упоритият растителнояден хищник, който при това според специалистите има най-мощните кътници между хищните бозайници изобщо. К. Тулешков
Знание
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Сложна дума, съставена от две турски заемки. Първата съставка, акъл, означава ‘ум, разум’, а втората, diş – ‘зъб’. Съставена е на българска почва по модела на мъдър зъб.
Разпространение
Гоцеделчевско; Пещерско; Девинско; Ивайловградско; Крумовградско; Санданско.
Произход
Прилагателното е от турски корен, срв. акъл ‘ум, разум’.
Разпространение
Асеновградско; Гоцеделчевско.
Произход
От турска дума, която означава ‘ечемик’, т.е. това са зъбите, които служат на животните (и хората) за дъвчене, преработване на храната.
Произход
Съчетание от турска дума за ‘двадесет’ и думата годишен. Обяснението за съчетанието е, че тези зъби растат след навършването на двадесетата година.
Разпространение
Крумовградско.
Произход
От турска дума, която означава ‘монета на стойност 20 гроша’ и ‘кътник’. Причината за това название може да се потърси в обстоятелството, че мъдреците различават възрастния от детето, а млечните зъби са двадесет. Друго обяснение би могло да бъде, че тези зъби растат след навършването на двадесетата година.
Разпространение
Смолянско; Златоградско; Маданско; Крумовградско; Девинско; Ардинско; Хасковско; Пещерско.
Произход
Название на кътника, което идва от турската дума yem ‘зоб’, т.е. това са зъбите, които служат на животните (и хората) за дъвчене, преработване на храната.
Разпространение
Гоцеделчевско.
Произход
Съчетание от две думи от турски произход, първата от които означава ‘двадесет’, а втората – ‘зъб’.
Разпространение
Момчилградско; Крумовградско; Ивайловградско.
Произход
Разпространение
Примери
Чрѣновнꙑѩ наречет кѫтнѧѩ зѫбꙑ имиже ѡбꙑчаи есть тончити ꙗдь. Псалтир с тълкувания от Теодорит Кирски
Млечните зъби поникват през дадена възраст в определен ред. Първите зъби — двата долни средни резци, поникват около б—7-ия месец, .., към 14— 15-ия месец —4-те предни кътни зъби. К. Рашков
Тия животни [гризачите] имат само резци, а кътни зъби нямат, и хранят ся повечето с растения. Д. Мутев
Произход
Названието на турската парична единица се използва в значение ‘мъдрец’ поради отъждествяване със старата турска златна или сребърна пара със стойност двадесет гроша, ермилùк, която се използва в същото значение.
Разпространение
Смолянско.
Произход
Омиротворяващите имена на мъдреца са измислени, за да се „умилостиви“ мъдрецът, тъй като тези кътници трудно се почистват и предизвикват инфекции и силна болка, когато се развалят.
Разпространение
Примери
Разпространение
Асеновградско.
Произход
Коренът в мъдрец и мъдър зъб също е старобългарски и е имал идентично със съвременното значение.
Разпространение
Разложко; Асеновградско; Ивайловградско; Златоградско; Ферешко; Ивайловградско; Смолянско; Димотишко; Ардинско; Пещерско; Кърджалийско; Пловдивско; Маданско; Хасковско; Девинско.
Разпространение
Девинско; Първомайско; Дедеагачко; Свиленградско; Хасковско; Смолянско; Асеновградско; Харманлийско.
Произход
От същия корен като ум, умен. Обяснението за това название е същото като при мъдрец – тези зъби изникват, когато човек е в своята зряла възраст.
Разпространение
Разложко; Гоцеделчевско; Драмско; Велинградско; Пещерско; Пазарджишко; Ксантийско; Пазарджишко; Асеновградско.
Произход
Прилагателно умен, съгласувано със зъб, обозначава мъдрец в някои диалекти, също като съчетанията мъдър зъб, хитър зъб и т.н.
Разпространение
Асеновградско.
Произход
Прилагателното хитър в съчетание със зъб. Старобългарското хꙑтръ има значение ‘изкусен, умел, опитен’, така че и това наименование е свързано с изникването на мъдреците в зряла възраст, когато човек има вече много познания и опит.
Разпространение
Асеновградско, Смолянско.
Произход
Прилагателно, което се използва като съществително в значение ‘кътник’. Старобългарската дума чрѣнъ означава ‘възел’, може би названието е възникнало заради формата на кътниците.
Разпространение
Примери
бъ съкрѹшітъ зѫбꙑ їхъ. въ ѹстѣхъ іхъ. рѣновьнꙑѩ львовꙑ съкрѹшілъ естъ гъ Синайски псалтир (Пс 57:7)
чрѣновнꙑѩ наречет кѫтнѧѩ зѫбꙑ имиже ѡбꙑчаи есть тончити ꙗдь. Псалтир с тълкувания от Теодорит Кирски (тълкувание на Пс 57:7)
Задьними зѫбꙑ свои сирѣчь чрѣновнꙑими своими, Библейски книги от Стария завет (Прит 30:14)
Произход
Рядко срещано съществително в значение ‘кътник’. Старобългарската дума чрѣнъ означава ‘възел’, може би названието е възникнало заради формата на кътниците.
Разпространение
Примери
Зѫбꙑ ѥго ꙗко и зѫби львови и чрѣновитьци ѥго ꙗко и львичищѹ. Старозаветни пророчески книги с тълкувания (Йоил 1:6)
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.