Произход

Думата е от праславянски произход. Среща се във всички славянски езици. Открива се в текстовете на новобългарските дамаскини от 17. в. като: крьпа.

Разпространение

Павликенско; Никополско; Габровско; Костурско; Пазарджишко.

Примери

Яна отиде при старата ракла, свали наредените дрехи и я отвори. Извади свилена кърпа, поръбена с жълти пулчета. К. Петканов

Език и култура

В българската традиционна култура черната кърпа се осмисля като знак за траур. Кърпата е важен елемент от бита на хората и това личи във фразеологизмите:

Връзвам черна кърпа на главата на някого. Разг. Ставам причина някой да е в траур, да жалее за някого. 

Да си съдереш кърпата.  Каквото и да направиш, това няма да стане. 

Скъсваме кърпата. Скарваме се, разделяме се. 

Турям си кърпа на устата. Мълча,  пазя тайна. Ще си вържа черна кърпа за някого.  Няма да тъжа за някого или нещо.

Произход

Думата е заета от турски език, но е арабска по произход. Вторият вариант отговаря точно на турската дума mahrama.

Разпространение

Лозенградско; Ямболско; Охридско; Родопско; Смолянско; Странджанско.

Примери

Мълчи, мълчи, мой стопанко! / Ам бръкни в коюн джобове, / ч’ извади тенка марама, / че подбради бели лица, / да н’ те бруи бруен ветър, / да н’ погрози бяло лице. Народна песен. Седна Янка във света неделя / да си шие свилена марама. Народна песен

Едринка ми са повърна, / ситна си дара зела, / сичката гора дарила, / сал си остала, остала / нойната бела махрама. Народна песен

Произход

Думата е заета от турски език, но е персийска по произход.

Разпространение

Благоевградско; Карнобатско; Котелско; Пещерско.

Примери

Купи ми, купи, лудо, цървен пещимал/ да си завиам, лудо, русата коса. Народна песен

Произход

Думата е образувана от прилагателното ръчен, в старобългарски рѫченъ. Тя  е от праславянски произход и се среща във всички славянски езици.

Разпространение

Варненско; Гюмюрджинско; Дедеагачко; Еленско; Котленско; Малкотърнов-ско; Никополско; Плевенско; Поморийско; Сливенско; Софийско; Странджанско; Тервелско; Троянско

Примери

Никола дума Тодорки: / .. / — Що да ти купя армаган, / .. / — Ти ли не знаеш либе, Никола, / на мома що са купува, / на мома, на годеница? / — Зелен ръченик момиен. Народна песен. — Я стани, стани детенце, / да погледнеш лазарки, / как хубаво играят:/ черни чехли разтропват, / шити поли развяват, / ръченици размятат. Народна песен

Език и култура

В българската народна култура ръченикът с развързани краища символизира голяма мъка. В разказа „По жицата“ от  Йовков майката на Нонка носи ръченика си по този начин, защото страда за болното си дете.

А черният ръченик в българските представи е знак за траур, затова от вдовиците се очаква да носят точно черен ръченик. Ако те не спазват този обичай, тяхното поведение се осъжда. Това личи в следния текст от „Време разделно“ от Антон Дончев: Ала се говореше тихо, че невястата му, като чула страшната вест, не нахлупила до вежди черен ръченик, ами дръпнала назад бяла кърпа, да се ветрее русата ѝ коса

Произход

Думата е заета от турски език, но е персийска по произход.

Разпространение

Годеделчевско; Добричко; Елховско; Кукушко; Лозенградско; Малкотърновско; Новозагорско; Пазарджишко; Панагюрско; Родопи; Самоковско; Разложко.

Примери

Какво момиче там видях: / на чимшир порти заспало, / със бял се тюлбен завило. Народна песен

Харапче ще я [булката] пресрещне, / .., / ще ѝ дюлбена подигне, / по чело ще я целуне. Народна песен

Произход

Думата е заета от турски език, но е персийска по произход.

Разпространение

Врачанско; Годечко; Горнооряхов-ско;

Добричко; Дупнишко; Елховско; Казанлъшко; Лозенградско; Монтанско; Пазарджишко; Петричко; Пловдивско; Разградско; Разложко; Тетевенско; Хасковско;

Варненско; Ивайловградско; Кукушко; Новозагорско; Петричко; Поповско; Провадийско; Разградско; Свиленградско; Солунско; Тервелско; Тетевенско; Хасковско; Чирпанско.

Примери

С чер чембер невестите седят / и над рожби плачат и жалеят. О. Василев

Език и култура

В българския език се употребяват домашните названия забрадка, кърпа и ръченик, които са общобългарски. Освен тях съществуват и диалектните заемки от персийски чрез турски език – тюлбен, пещимал, чембер, шамия, както и марама от арабски през турски. Разнообразието от названия доказва важността на този елемент от женското облекло и илюстрира влиянието на турския език върху българския през османското владичество. Важно е да се знае, че повечето турски заемки имат по-тясна диалектна употреба.

Произход

Думата е заета от турски език, но е персийска по произход.

Разпространение

Белоградчишко;  Благоевградско;

Врачанско; Дряновско; Дупнишко; Кичевско; Кюстендилско; Петричко; Пещерско; Разложко; Самоковско; Санданско; Солунско; Софийско; Дебърско; Долнохисарско; Кичевско; Охридско; Преспенско; Самоковско; Сливенско; Тетовско.

Примери

Вървеше една неедра, но хубавичка и напета селянка, забрадена гиздаво с жълта шамия. Ив. Вазов