здраве

                    категории -> абстрактни понятия -> здраве

Съвременно значение

Нормално, добро физиологично състояние на организма през по-продължителен период.

Произход на думата

По произход думата е праславянска – състои се от морфемата sъ ‘добър’ и dorv-, която е родствена на думата дърво. Следователно в представите на нашите предци здравето е свързано с добро дърво, тоест с добрите духове, които живеят в някои дървета и могат да пазят хората от болести. Днес ние казваме здрав като камък, но камъкът е част от неживата природа, докато старото сравнение здрав като дърво е по-вярно, тъй като дървото е живо и всяка пролет се обновява за нов живот. Думата се среща още в старобългарската епоха: съдравъ и във всички славянски езици.  

Етимологичната връзка между думите здраве и дърво отпраща към добрите духове, които живеят в дърветата и помагат на хората.

Съществуват и зли дървесни духове, които вредят на хората. Такъв дух според българските вярвания се нарича здравичката или здравичките. Тези същества носят болести по хората, затова съществуват различни обреди да бъдат омилостивени. Това става най-често, като им се оставя някаква храна на определени дни в годината и на определено място – в гората или в изоставени къщи в селото.

Други форми: здрàве, здрàвье, здрàвйе

Примери

Да е  живот и здраве и това че стане. Брезнишко; Пийни де за здраве и сила. Добруджа; И юначко здраве изпиташе. Трънско; Ногу ти здраве и лèка ти работа.  Ихтиманско; И на Марко за здраве молèте. Софийско; Здраве да ѝмаш и сполойте. Северозападна България; Идѝ си със здраве. Ракита, Брезнишко; Той я на скутан държеше и тебе здраве пращаше. Чепеларе. 

Знание

 В ценностната система на българина най-високо стоят здравето и животът. Те присъстват във всички пожелания и клетви: 

Дал Бог живот и здраве! Здравей! буквално ‘бъди здрав’

 

Да се залежиш, та постелката да изгние под тебе. Да се разболееш.

 

Дано болест те налегне, болест, дъще живеница. Да се разболееш

 

Българските пословици представят здравето като най-голямото богатство на човека. Като има човек здраве, нищо друго не му трябва, без него имотът е нищо: 

Господ здраве да му дава.

От Бога ти здраве и кола имане. От Бога ти (млого) здраве.

Сичко са купува, здраве са не купува.

Без здраве имот, умразен живот. 

Без здраве нема богатство. 

Без здраве нема живот.

 

От друга страна, поговорките представят и причини, които могат да доведат болест на човека. Това може да бъде недоимъкът: 

Без пари здраве, готова болест; 

Голо здраве – жива болест.

 

Друга причина е неспазването на мярка в живота:  

От преядане нема здраве.

 

Интересно е, че пословиците отразяват ролята на положителните мисли върху доброто здравословно състояние: Добра мисъл е половин здраве.

 

Здравето присъства във всички обредни песни. Коледарите, сурвакарите  пеят за здраве:

пълна къща със дечица,
със дечица, със ягненца,
със теленца, със конченца,
със яренца, със прасенца,
със пчелици левогривки! –
Живот, здраве, веселие! 

 

Молитвите за здраве са най-старите молитви. Съществуват още в старобългарските молитвеници.  Най-честата молитва и днес е тази за здраве. Народните лечители и лечителки с най-различни практики търсят начини за изцеление на човека. 

В българската традиционна култура здравето е найголямата ценност и това личи в обредите за здраве, в празниците, посветени на различни светци – защитници от болести, в магическите практики и предмети, които хората носят, за да съхранят здравето си.

pexels-pixabay-40751

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е със същото значение и произход като здраве.

Разпространение

Югозападна България, Кюстендилско, Брезнишко и др.

Примери

Младини – здравини. Гърло, Брезнишко

Една година, даде Господ, читава здравина в поп Марковата енория: нито болест по хората, нито смърт. Ил. Блъсков

Произход

Думата произхожда от глагола пристана, който е от праславянски корен стан– със значение ‘стана, изправя се’. Вероятно в това рядко диалектно название на здравето се крие представата за здравия човек като изправен, работоспособен, защото същата дума пристал означава в диалектите и ‘работен, работлив’.

Разпространение

Чешнегирово, Пловдивско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.