Двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни с едри месести листа, сбити на кълбо, което се употребява за храна.
Думата произлиза от стб. ꙁелиѥ със значение ʻтрева, зеленчукʼ.
Дай ми, боже, дребен дъжд, / .. / да полее пиперя, / на зелето чокана. Народна песен
Райка наваждаше зелето в техния бостан, дето е зад отвъдния им двор. Т. Влайков
Зелето се отглежда отдавна по българските земи и е една от основните храни на българина, а приготвените от него ястия се считат за национални.
Названията на този отдавна познат зеленчук са домашни и заети от гръцки, което отразява връзките на българския език с гръцкия.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е домашна, произхожда от праславянски корен.
Разпространение
Разложко
Примери
Извади един кажел от кацата, мари! Диалектен архив
Произход
Произлиза от кардия от новогръцката дума καρδία със значение ʻсърце, сърцевинаʼ.
Разпространение
Девинско, Смолянско, Драмско, Ксантийско, Гоцеделчевско
Примери
Йàло ми са е кардьо с ориз. Диалектен архив
Произход
Думата произлиза от новогръцка дума със същото значение.
Разпространение
Пазарджишко, Асеновградско, Чирпанско, Елховско, Тополовградско, Свиленградско, Малкотърновско, Хасковско, Ивайловградско, Крумовградско, Гюмюрджинско, Дедеагачко, Одринско, Лозенградско, Бунархисарско, Мидийско, Бабаескийско, Димотишко, Узункюприйско, Чаталджанско и Чорленско
Примери
На другия ден жената на бай Димо приготви за обед печена пуйка със зеле .. Ядох с наслада, но малко. Бай Димо ме гледаше учудено: — Амъ яж, бъ Ваньо. Де жъ намериш такваз тлъста фитка, бъ! А … я виж и лахната — каква й препечена. Ив. Димов
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.