Змия
Съвременно значение
Влечуго с дълго люспесто тяло, което се огъва и извива.
Произход на думата
В старобългарски думата за змия е същата като съвременната: ꙁмиꙗ. Тя е производна от думата земя, защото змията живее във и на земята, а основното движение, което извършва, е да лази по нея.
Примери
Змията, от много человеци настъпвана, поплакала ся на Диа (славянски бог, прародител). А той ѝ рекъл: „Ако би ухапала първий, що тя настъпи, вторий не щеше да дръзне да направи това.“ – Басненик на П.Р. Славейков.
Знание
В Библията змията олицетворява злото и Дявола, който приема този образ, за да изкуси Ева. Но във фолклора тя може да бъде мъдра, да символизира познанието, здравето и лечението, плодородието. Когато за пръв път след зимата змиите се появяват на полето, народът вярва, че пролазването им в оставени дрехи на болни хора и бездетни жени ще ги излекува. Това ставало на важни християнски празници през месец март.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е от гръцки и в старобългарски се среща под формата ехидьна.
Така се назовава змията усойница. От това название произхожда прилагателното ехиден за човек, на когото са присъщи качествата злоба, злорадство и язвителност.
Разпространение
Примери
Ехиден език – змийски език.
Ехиднов – прилагателно, ‘змийски, отровен, злобен’. Софроний Врачански
Произход
Диалектни названия на змията.
В Тетевен на змията казват замчу̀га – голяма змия.
Разпространение
Добруджа;
Делиормана;
Троян;
Шуменско
Примери
Тогда викна Секула Детенце: подайте ми моя остра сабя, да пресечам змия тройноглава
Народна песен от Югозападна България
Под езеро, край глобок бунар
Тамо имат змия халовита (Под езерото, край дълбокия кладенец, има змия като хала.)
Народна песен от Югозападна България
Във фолклора се прави връзка между змията и змея и затова една поговорка гласи: Змията доде не погълне друга змия, змей не става.
Произход
Отровна змия със сив цвят като цвета на пепелта; в някои диалекти се нарича още ридо̀ква.
Разпространение
Югозападна България;
Оряховско;
Тетевенско
Примери
Змия пепелица. Народни песни от Врачанско
Произход
Двете думи назовават вид смок и произхождат от названието на границата между нивите: синор ‘границата между две ниви, два имота‘, наричан още слог. На тези места най-често се срещат смокове. Слогарът е смок, който живее по синорите или по слоговете.
Разпространение
Примери
С очи на големи смокове, наричани синорници или слогари.
Й. Радичков
Произход
Смокът е най-голямата неотровна змия у нас. Думата се среща още в старобългарски: смокъ.
Според представите на народа името произлиза от глагола смуча заради поверията, че смокът смуче мляко от кравите. Названията на смока в диалектите са разнообразни: бозиро̀г от думите божи и рог; гуж, гуш, гу̀я от стари праславянски съществителни за змия и червей; кощѐрица ‘смок на ивици’ от думата кост; медя̀нка от думата мед – за да умилостиви опасната змия, народът я нарича с мили имена като медена, сладка.
Разпространение
Из цялата диалектна територия
гуш, гуж, слепок в Радуил, Самоковско
Примери
Смоко млекар са забесва за офцата, а цица ду кърф. (Смокът, който обича да пие мляко, се прикрепва към овцата и пие до кръв).
Черешница, Леринско
… широко разпространеният в Добруджа безобиден и извънредно полезен смок — „медянка“. Речник на българския език, том 9.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.